106 години футбол в Пазарджик
На 31 май 1918 година в Татар Пазарджик е основан първият футболен клуб в града ни с името Христо Ботев.
За втора поредна година честваме годишнината на футбола в нашия град с отбор в елита. Следващият сезон в Първа лига ще бъде шести в нашата история и трети пореден, което е голям успех. Такъв е и достигането за първи път на полуфинал за Купата на България през изминалия сезон. Ботев има два полуфинала за Царската купа през 1926 и 1935 година, но тогава това е било част от първенството, за което финалистите са получавали купа. Турнирът за националната купа започва от 1938 година и след четири четвъртфинала, през 2024 година Хебър стигна и до полуфинал. Точките, които отборът спечели тази година, а именно 34 са най-много от всичките му участия досега (25 през 1989/1990 – тогава са се давали само по две точки за победа; 17 през 1991/1992; 26 през 2000/2001 и 32 през сезон 2022/2023.
За тези успехи през изминалия сезон трябва да благодарим на старши треньора Любослав Пенев и неговия щаб и на всеки един футболист, носил зелената фланелка.
Пишем тези редове, за да може да оценим какво имаме в момента и какво е постигнато спортно-технически. Помним добре и годините, когато в Пазарджик нямаше представителен отбор или същият играеше в “А” областна или Югозападната “В” футболна лига.
Благодарностите за този сезон трябва да отидат и към верните фенове, които и в слънце, и дъжд, и в безпаричие, и разделение, не спряха да подкрепят любимия тим. Хебър ще го има, докато има такава подкрепа. Футболът в Пазарджик ще живее, докато той живее в сърцето на всеки привърженик. Днешният празник е свещена дата в летописа на историята на нашия град.
В първите години на прохождане на великата игра в кварталите Вароша, Чиксалън, Петковски квартал и други махали идеята за футбол е била кауза.
За нея са се събирали средства на бал с маски в читалище “Виделина”. За нея всеки търговец е отделял от залъка си. За нея пазарджичани са били обединени. А когато има бедствие като пожар, земетресение или наводнение, футболистите на Пазарджик са били първи, които са отделяли средства за помощ. Културата и спортът са вървели ръка за ръка. Нямало е противопоставяне, каквото за жалост виждаме днес.
Нека на 31 май погледнем в миналото и да се замислим какво ще оставим след себе си.
Хебър е жив, Хебър ще го има, но всеки трябва да знае, че Хебър значи Пазарджик, Хебър е нашата река, нашият футболен тим, трудно победим. Нека Хебър отново стане наша обща кауза!
