Преди Хебър – Литекс
Съперничеството между Хебър и Литекс датира от 37 години, но въпреки това не предлага голям брой директни сблъсъци – само 15.
Въпреки че и двата отбора имат вековна история и са сред тимовете със сериозно участие във втория ешелон, първият мач между тях е изигран едва в края на 80-те години, тъй като едва през средата на същото десетилетие се създава единна “Б” група, а поради географското разположение на двата града, техните представителни тимове трупат сериозни визитки съответно в Северната и Южната “Б” група и нямат възможност да играят един срещу друг. В общи линии може да разделим съперничеството на три основни периода.
Последните „романтични години“ и прехода към професионализма – предимство за Хебър.
При създаването на Единната “Б” група от сезон 1984/1985, пазарджиклии нямат късмет и са един от шестте тима, които губят мястото си сред „професионалистите“ и прекарват три сезона в изгнание в Югозападната “В” група. През това време в Пазарджик се поставят основите на „дрийм-тийма“, който носи много радостни мигове на привържениците си в следващите години. По същото време Осъм (Ловеч) също разполага с опитен и качествен състав и е считан за един от сериозните тимове, които могат да бъдат фактор в първенството. Поради тази причина първият шампионатен сблъсък с ловчанлии на 13 септември 1987 г. привлича 9 хиляди зрители на трибуните на стадион “Любен Шкодров”. Мачът започва отлично за гостите, които откриват резултата след гол на Христов в деветата минута. Отговорът на пазарджиклии не закъснява и в 15-ата минута Радко Димитров изравнява, а в началото на втората част два бързи гола на Крум Кантарев и отново на Радко Димитров носят крайния успех на Хебър с 3:1. Ответният мач в Ловеч завършва с победа за домакините с 2:0 след два гола в самото начало на второто полувреме отбелязани от Христов и Минков. През следващият сезон и двата отбора са сред основните претенденти за класиране в “А” група, но въпреки това Хебър налага доминация над съперника си и постига дубъл след минимални победи с 1:0 в Пазарджик и 3:2 в Ловеч. Първият мач през този сезон е изигран край покрития мост на 25 септември 1988 г. и предлага доста емоции на зрителите. Линков дава аванс на домакините в 18-ата минута, преди непрежалимият Петьо Ковачев да изравни в 27-ата. В средата на второто полувреме хебърци стигат до обрат след точен изстрел на Радко Димитров, а в последните минути двата отбора си разменят по още едно попадение. Първо, пет минути преди посления съдийски сигнал, Иван Чорлев вкарва гола на успокоението за пазарджиклии, но в 88-ата минута Линков от дузпа връща интригата в мача, но за повече няма време и пълният комплект от точки отпътува за Пазарджик. Мачът от пролетния полусезон, изигран на 5 април 1989 година, е едва вторият официален сблъсък на стадион “Георги Бенковски” (носещ по това време името „Септември“), като победата за пазарджиклии носи Младен Радков, който се разписва пет минути преди почивката. В края на този незабравим за мнозина местни фенове сезон, Хебър печели историческа първа промоция за “А” група, а ловчанлии завършват трети на три точки от втория Черноморец (Бургас). За съжаление, авантюрата на пазарджиклии в елита приключва много бързо и след само един сезон двата отбора подновяват съперничеството си. На 28 октомври 1990 г. Хебър размазва съперника си с 5:0 на свой терен, като Милушев вкарва два бързи гола в първия четвърт час на мача, а в 38-ата минута Спас Кузев прави резултата класически. След почивката голове на Кирил Василев (60-а минута) и Роман Ружинов (70-а минута) оформят крайния резултат. Ответният мач в Ловеч е изигран само три дни, след като Хебър си осигурява на теория участие в елита. Въпреки това пазарджиклии стартират ударно и повеждат с гол на Николай Митов още в третата минута, а в 36-ата Георги Гаджев удвоява преднината. Ловчанлии, обаче, не се предсват и успяват да стигнат до равенството след два гола на Пламен Линков в 40-ата и 77-ата минута от дузпа. След ново прекъсване от един сезон, през който Хебър отново не успява да запази мястото си в елита, двата отбора си дават нова среща в града на люляците, където хебърци печелят с 2:1 след като Георги Гаджев дава ранен аванс след само 5 минути игра, Йочев изравнява точно в средата на втората част, но само след три мунити Иван Милиев вкарва побения гол. През зимната пауза в Хебър настъпва сериозна финансова и управленска криза, която дава своето отражение върху цялоснтото представяне на тима през пролетния полусезон, докато обстановката в Ловеч е на обратния полюс – финансовият стабилитет е осигурен от основния споноср ЛЕКС (между другото това е и името на отбора през този период), а качествената селекция прави отбора основен фаворит за местата даващи право на класиране в елита. Мачът на 15 май 1993 г. на стадион Бенковски е от огромно значение и за двата отбора, като гостите пристигат в ролята на тотален фаворит и търсейки задължителна победа, която да ги задържи на позиция за промоция в “А” група. За Хебър мачът също е от огромно значение, тъй като поредицата от колебливи игри ги поставя в крайно опасната зона в дъното на таблицата, а предвид малкото оставащи мачове, всяка загуба на точки (особено на собствен терен) е фатална. Въпреки разликата в класите, пазарджиклии дават максимума от себе си и успяват да измъкнат точката, като в герой се превръща Минчев, който изравнява една минута преди края.
Ерата Гриша Ганчев – тотална доминация на Литекс.
След пауза от три сезона, през които двата отбора не се срещат (поради ново решение на БФС да сформира две “Б” групи – Севдрна и Южна, макар и само за 2 години, а при новото обединение на втория ешелон ловчанлии се състезават в елита), съперничеството се подновява през сезон 1996/1997. Преди неговото начало управлението на ловчанлии се поема от Гриша Ганчев, а това моментално рефлектира върху качеството и амбициите на отбора, който приема и настоящето си име – Литекс. Логично, оранжевите минават като на парад през съперниците си по пътя към завръщането си в елита и печелят и двата си мача срещу Хебър с по 2:0. През сезон 2000/2001 година се изиграват и единствените до момента сблъсъци на ниво “А” група. Ловчанлии отново доминират и печелят с лекота и двата двубоя. През есента в Ловеч голове на Стефан Юруков и Светльо Тодоров носят победата за оранжевите с 2:0, а ответният двубой в Пазарджик през април 2001 г. завършва с убедителното 4:1 за гостите
Новите времена – поделено надмощие.
След близо две десетилетия, съдбата най-накрая изправи отново двата отбора един срещу друг. През есента на 2019 година Хебър печели с минималното 1:0 домакинството си, което се играе на стадиона в Брацигово, като единственото попадение вкарва Веселин Марчев в 58-ата минута. Ответен мач в Ловеч няма, поради избухването на пандемията от Ковид-19, довела до прекратяването на шампионата след 22-рия кръг. През изминалия сезон Литекс удържа нулевото равенство пред празните трибуни на стадион Бенковски и спечели домакинството си с 3:1 след два гола на Радослав Живков и един на Добромир Бонев носят класическа преднина на оранжевите, преди Ангел Генчев да вкара почетно попадение за пазарджиклии в края на мача.
Статистиката
Мачове за първенство: 15
Победи за Хебър: 6;
Равенства: 3;
Победи за Литекс: 6;
Голове: 22:20 в полза на Литекс;
В Пазарджик: 7 мача, 4 победи за Хебър, 2 равенства и 2 победи за Литекс при голова разлика 12:8 за Хебър;
В Ловеч: 6 мача, 2 победи за Хебър, 1 равенство и 4 победи за Литекс при голова разлика 14:8 за Литекс;
Най-голяма победа за Хебър: 5:0 на 28 октомври 1990 г. в Пазарджик;
Най-голяма победа за Литекс: 4:1 на 21 април 2001 г. в Пазарджик.
Мачът на Хебър с Литекс (Ловеч), който ще се играе на 23 октомври (събота) от 16:00 часа, ще се проведе с публика и ще има установен вход със “зелен” сертификат, което включва:
✔️ Ваксина
✔️ PCR тест
✔️ Антигенен тест
Очакваме ви на стадион “Христо Гюлеметов”, Брацигово.
‼️ Всеки, който няма някой от посочените документи, може да направи бърз тест на пункт пред стадиона срещу 6 лв.
❗️Вход свободен.
Съдийските назначения са следните: Главен съдия: Владимир Вълков Вълков. Асистент 1: Николай Георгиев Попниколов Асистент 2: Кирил Валентинов Чакъров;
Четвърти съдия: Рюстем Джемил Карагарен;
Съдийски налюдател: Иво Величков Боев.
