За независимостта
Днес е празник. Ден на Независимостта на България.
Вчера също беше празник. Роден е Георги Бенковски, чието име носи стадионът в Пазарджик. Днес обаче трябваше да е двоен празник, защото след 16 години чакане, градът очакваше двубой срещу един от футболните грандове – ЦСКА. Въпреки пандемията и мерките, които ограничиха капацитета на близо 4 000 души, мнозина очакваха почивния ден, за да дойдат на стадиона. Там, където някои не са стъпвали с години. Жалко е, че някои хора се сещат за Хебър само в такива мачове, а не го подкрепят през останалото време. Жалко е, че обновлението на стадиона тече вече години, не се прави както трябва, а всякакви идеи се игнорират. Жалко е, че поддръжката явно също куца, щом перфектната през пролетта трева, се оказа съсипана в навечерието на най-важния мач. Жалко е, че това се оказа удобна причина да се спестят пари за охрана. Още по-жалко е, че се кляка на заплахи за служебна загуба заради тревата, на която преди дни се игра мач от първенството със Септември (София). Хубаво е, че преди 113 години България става независима. Хубаво е, че клубът от Пазарджик е на 103 години.
Лошо е обаче, че няма независимост в Хебър и то най-вече в собственото съзнание.
Сами се поставихме в зависимост от Левски за юбилея си и се съобразявахме с тях кога да играем приятелски мач, все едно те имат юбилей. Сами се поставихме в зависимост от ЦСКА да пазим техните футболисти от контузии на нашия лош терен. Сами се поставяме в зависимост от Борислав Михайлов, който осигури тренировъчен терен с перфектна трева (жалко, че не на основния терен, защото сега нямаше да има подобен проблем)! Спонсори не се търсят и зависим от Община Пазарджик, която иска да бъде спортна столица за всички спортове, но не контролира добре случващото се във футбола, защото за него отделяните средства са главно за администрация (с много спорни резултати и решения) и футболисти, а не за внимателно планирана инфраструктура, с която толкова обичаме да се хвалим, а всъщност ремонтите се правят на парче. Вменява ни се зависимост от един букмейкър, който е окачил знамената си по главните пътни артерии на града и изцапа целия стадион в жълто, но никой не знае какво реално получаваме в замяна. Зависим от доставчици на екипировка, с която играем няколко сезона поред, а сега при смяна вече 10 кръга новата не идва и играем с резервни жълти екипи. Създаваме впечатление, ако не за зависим, то поне за неорганизиран футболен клуб, който в последните няколко дни буди съжаление с хаотичните си действия. И вместо да говорим за футболните качества на играчите на първенеца на Втора лига, за които спор няма… Вместо да говорим за достойнствата на треньора Николай Митов, който гори за всеки резултат, ние дъвчем болна трева, обикаляйки като сирачета страната да се молим за стадион. Или както каза точно Станимир Стоилов вчера:
Ако трябва да ти гостува Левски и ЦСКА, и не играеш домакински мач, спокойно можеш да затвориш отбора.
Най-потърпевши сме ние феновете, защото знаем, че някои си мислят, че са независими единствено от нас.
Не се вслушват в нас за емблемата, не се вслушват в нас за екипите, не се вслушват в нас за пропускателен режим и входове на стадиона. В същото време ние подкрепяме отбора и в Първа, Втора, Трета лига и дори в окръжните групи, и като домакин, и като гост, и макар да знаем, че днес ще сме по-малко от отпуснатите 240 места за София, то ние сме верни и винаги подкрепяме Хебър. Колко души ще отидат на стадион „Българска армия“ от Пазарджик днес след целия този цирк и сага? Въпросът е риторичен. Ветераните, които са играли срещу ЦСКА, а дори и отборът от 2005 г. със сигурност днес щеше да е на „Бенковски“, но не и на Армията. Замислете се защо?
Въпреки всичко стискаме палци за победа днес и ще подкрепим момчетата, както винаги. Нямаме алтернатива, защото за нас Хебър е над всичко. Над ЦСКА, над Левски, над БФС, над парашутистите на заплата. Хебър за нас е единствено в сърцето и призоваваме всички, които се чувстват по същия начин, да подкрепят отбора винаги и навсякъде.
