Винаги ще подкрепям Хебър!
Винаги ще подкрепям ФК Хебър (Пазарджик), защото тези момчета защитават честта на моя роден град, колкото и малък да е той. А това заслужава респект! Винаги ще бъда фен на този отбор, дори той да продължи да играе в най-ниските дивизии. Никога няма да го предам, защото помня „златния век“ на Хебър, двете ни участия в „А“ РФГ. Помня как целият град се стичаше на стадиона, как зелено-бялото море бушуваше при всяко домакинство, как всички живеехме с проблемите и успехите на тима. Защото съм следвал отбора почти из цяла България в онези години, защото съм скандирал “Бенковски” с пълно гърло, защото знам кой е Сиджи и как той забавляваше всички на почивката между полувремената, продавайки слънчогледа си. Помня как Guldenburg красеше екипите на нашите момчета, как се люлееха решетките на стадиона, когато бате Киро отбележеше поредния си гол, а ушите ми заглъхваха от мощния рев на изпадналите в екстаз 10-15 хиляди души, които изпълваха през седмица стадион “Любен Шкодров”, а след това и “Бенковски”. Никога няма да подкрепям някакви измислени софийски отбори, чиито „фенове“ наричат мен и всички останали, живеещи извън София, „селяни“, които години наред издевателстваха над българския футбол, бяха покровителствани от комунистическия режим, а след “промените” си намериха “благодетели” в лицето на ВИС и СИК, и които днес си ближат раните за това, че Домусчиев избра Разград, а не тях. Защото въпреки всичко, Хебър е кауза, която за жалост на мнозина, все още е жива и ще продължи да съществува, докато нас – старите кучета – все още ни има.
